karakachan*: nomad mountain shepherd of Greek origin (σαρακατσάνος in greek)
18-ти по ред ... а за мен като че ли да е 6-ти...събор винаги изпълнен с много емоции и преживявания... (само като си спомня първия път до там ('96) с нощния влак и смяна в 3 часа на Дъбово, за която си бях навил един стар обемист будилник, който звънна в Сливен сутринта в едно барче , където бях с едно момче от Котел, с което се запознах във влака и с когото вечерта пак се видях...и то в Котел, защото видиш ли съборът се оказа на другия ден, а аз нямаше къде да спя, та срещнах един познат пак от Котел и пътувахме до там с едни негови приятели в ... една линейка!... е и аз си бях полуумрял от недоспиване, умора и разочарование, хах...) ... ТА...както се
изрази един сливенчанин...или сливналия...,с когото се запознах: като че ли съм тръгнал на инат, напук на всички премеждия (да отбележа, че напоследък на всеки събор винаги вали като из ведро, а в планината вятърът е остър... а аз си "джапах" 3 часа хоро с мокри маратонки (Верчето каза, че единственият начин да не настина от мокрите чорапи е да играя постоянно докато се затопли водата...:Р), без чадър и без топли дрехи...а и до Сливен няма много транспорт от Русе и се минава през едни завои на зиг-заг през планината...ужас... е не е ли напук!)
На всичкото отгоре на същия ден трябваше да бъда и на туризъм в Ловеч (Крушуна) и във Варна (по един френски проект) ... та всичко се реши точно сутринта в 7-8 преди каквото и да било тръгване...та не знаех до последно плувки ли да взема, чадър ли, яке ли или да продължа да "спинкам"... нищо де, Верчето вика ( кое е това Верче :)) : ако случаааайно не отидеш никъде (щото изведнъж се оказа, че Крушуна почти отпада, а за морето нямаше места...) ела довечера с нас (имаше среща на 2 клуба за народни танци)...
Та от цялата тая "дандания" успях да сглобя Ловеч със Сливен и ударих с един куршум два заека :D ... и се върнах уморен, мокър (всъщност един дядо-турист ми подари един чадър за планината, имал два човечецът, а и явно ме разпозна като друг "баир-будала", но то големият дъжд ме хвана чак в Русе, ха)...но все пак доволен...и снощи в главата ми все още "кънтяха" каракачански мелодии...
ТА...ето и малко снимки, първите от каракачанското веселие, наречено гленди, което е в навечерието на събора...и на другия ден кой как успял и станал и тръгнал се качва горе в планината до го "одуха" малко вятърът
хорото на официалните гости, естествено тежко:
тук видео на младежкото веселие ... 1-вото хоро е "сиртó" , 2-рото "к'цáдико" или "клéфтико"
ето ме "кукуряк" на другия ден на лифта за Карандила
естествено задължително пътят минава през планината по булевард "Христо Ботев" (или каквото е останало от него...East Botew :)и стигаш до място, на което отзад се вижда това:
от ляво това...
а отпред...а, събора :):):)
тук долу оркестърът от Гърция...
и... кой бил тук :)
и естествено и каракачанките...сгушени под дъжда
и една ягодка :)
тук 2 линка: към официалния сайт на каракачаните в България и към един репортаж с много снимки :)
http://www.karakachani.com/
http://www.dnevnik.bg/bigpicture/2009/07/12/753816_xviii_nacionalen_subor_na_karakachanite_v_bulgariia_se/
и накрая...още мое видео :)
второто е каракачанско хоро "ех, море" или "каца"...повече се чува вятърът...казах ви аз...:Р
